ПРОЛЕТТА И ЖЕНАТА

Пролет е...

Има и бури и вятър...

Има и слънце и дъждове, а понякога като на сцена се раждат и такива редове:

(по стихотворение, получено от интернет с неизвестен автор)

А ТОВА Е АВТОРСКИЯТ ЛИТЕРАТУРЕН ПРЕВОД БЪЛГАРСКАТА ВЕРСИЯ

НА ТАЗИ ПРЕКРАСНА СМЕС, КОЯТО СЪЩЕСТВУВА И ДО ДНЕС ПОД БАРУТНОТО ИМЕ

Ж Е Н А

В гората на сянка  в дива злоба обвита

Седеше ИЗМЯНАТА в храстите скрита...

Измършавяла, слаба,  изнемощяла,  зла

Тя планове кроеше за нови гнусни дела....

Редом с нея под вишната бе любовта

Ухаеща на пролет, обкичена в цветя!

Косите си от злато на слънце развяла

Разцъфнала, прелестна  приказно бяла...

Привлечени от корените и плодовете

край Черните озера се срещнаха двете!

Продължавайки  строго вечния си спор

за битието  не постигаха  мир и стовор....

Към злобата казваше разпалено любовта

-На света е нужна вярност ред и доброта!

Ние сме длъжни да бъдем честни, добри!

В сърцата ни с радост топлинка да гори!!!

Измяната крещеше: Напразни твои мечти!

Кой   ще ти благодари  на мен кажи ми ти?

Дори безмълвните риби ще пукнат от смях!

Хората живеят в  порочност, злоба и грях!!!

Живей лекомилено, разумно пресметливо!

През съвест и скрупули ти се провирай!!!

Радвай се, потъпквайки  твар податлива!

Не зяпай, лапай, ликувай не се нервирай!

Буз съвест ли? Аз няма като теб да живея!

На хората като птица, аз, любовта ще пея!

Да бъдеш честна и искрена и да обичаш!

Какво по-прекрасно, недей да отричаш?!

Веднъж крескайки вдигнали толкова врява

разбудили магьосник космат  тлеещ тъдява

проспал три хиляди години той в пещерите

Ревнал страшно за какво се тъй  горещите?!

Вие защо разпалвате помежду си тази война

Нарушихте покоя ми в полумрак и тъмнина!!!

С магията  веднъж за винаги ще се разберете!

Хванал ги с ръце  натикал ги в делва и двете!

За да приключите Вие с тези Ваши раздори

Ще ви слея заедно във вселенски простори!

И хвърлил ги той в делвата, нея – в морето!

Да витаят те  преплетени навек под небето!

Заедно с тях се смесили радост, заедно с мъка!

Верност, щастие, ревност, злоба, яд и разлъка!

Тъжната истина, разбъркана с гнусната лъжа!

Добротата и чистотата с мръсотията в пожар!

После грабнал магьосника делвата от морето

Захвърлил я ядно с все сила високо в небето!

И  в атмосферата над земята понесъл се дим!

Високо, все по-високо реещ почти невидим...

Димът се извивал,  развихрял се на кълбета,

Любопитно магьосника  се взирал в небето...

Докато гледал как димната струйка се вие

се питал  –  каква ли аз  сътворих дяволия.?

В този момент делвата тъй бурно закипяла

Опитът приключил...Сместта вън излетяла

Разпръснал я вятърът, разсеял той пелената

на хиляди километра и се появила  ЖЕНАТА!

Автор: Петранка ТОДОРОВА