24 МАЙ! 

„Език свещен на моите деди”

Иван Вазов 

По повод публикуваното в българската преса на

http://www.dnevnik.bg/analizi/2011/05/24/1094206_praznikut_na_uchitelite/

Злободневността на написаното се припокрива с моето лично усещане…

Всеки ден в медиите върху ни се изсипват цинизми, в жълтата преса се изливат невероятни простотии, граничещи с абсурда…

В Празничния ден на Славянската писменост и Българската Просвета и Култура се хвалим, колко сме умни, начетени, културни и „просветни”…

По време „оно” са наричали Министерството на културата Министерство на просвещението.

Децата ни са умни, те  прославят БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ по света. Примерите са много.

Похвално!

Хвала на учителите, които са ги абучавали – истинските учители!

Просвещението, обаче за съжаление, с редки изключения е само празна дума, без съдържание.

Защо?

От многобройните интервюта, с учители, деца, дейци на родната култура,във всички предавания на българските телевизионни канали, (защо ли все още ги наричаме канали?)

в чест на празника, станахме свидетели, че дечицата показват знания,  интелект,  но не и богатство на речта… (дори и уви, за съжаление, вече поотрасналите).

Именно и поради тази причина, крещящо и вопиюющее лъсва липсата на достатъчно ПРОСВЕЩЕНИЕ за речта, понамирисващо точно от лоното на българското училище.

За Бога, братя, учители, известно е, че и Вие изнемогвате като целокупния български народ, но….съвземете се!!!

Бъдете истинските преподаватели и просветители, по примера на дедите ни!

За това не е нужно министерството на културата да влага средства.

Провокирана от многобройните изказвания, интервюта, мнения, предложения и хваления, представям Ви моята гледна точка на кариерен консултант.

Преди да изложа тезата си, държа  да подчертая:

Проблемите на учителите, безспорно са тревожни, те са, обаче нито повече, нито по-малко тревожни от проблемите на цялото ни болно и недоволно общество. Именно за това иде реч, мили преподаватели, вие просветителите, сами да направите нещо за себе си, за децата ни, за всички нас, за бъдещото българско общество.

Нещо, което не бива да отричаме, дори напротив, инвестирането в кариерния СИ растеж, в самите себе си!!!

Дайте и Вие нещо безплатно, но ценно от себе си, като преподаватели!!!

Дайте поне веднъж своя Личен пример!