РАЗМИНАВАНЕ

Срещнах аз на гарата човека

Може би преди няколко века...

Попитах го и ти ли заминаваш?

Чакам.....Ех, какво да правиш...

Аз заминах приюти ме влака,

А човекът остана там да чака...

Върнах се...Бургас крайна гара

Той пак чака никой не го кара...

Когато слязох и ме забеляза

Без въпрос - заминавам каза!

На добър път, казах на слука

Не виждам защо чакаш тука...

Подобно дядо Йоцо на перона...

настани се той удобно във вагона

помаха ми за сбогом колебливо

И от сърце усмихна се щастливо...

 
Душата ни с надежда вечно чака,

а все не идва и не спира влака

Питаш се и сам си отговаряш,

Защо ли чакам тъжен и изгарящ...

 
Дошло е време аз да си замина!

Студено е пред незапалена камина...

Зарязваш суета, ненужни вещи

И търсиш малко топлинка на свещи...

 
Студено ли е, що ще чиниш

Пределно ясно е, ще си заминеш!

Решаваш някой ден и хващаш влака

За там, където Любовта те чака!!!