Аз вървя усмихнат в слънчевия ден!
Възторжено кимам на всеки до мен!
Усмихвам се тъпо, навярно не греша....
Умря снощи стъпканата моя душа!!!

Убивах я бавно със своите грешки....
Да! Зная, приятелю те са човешки!
Да! Зная, че никой от вас не разбра....
Тя беше окаляна, но нежна, добра....

Тя страдаше дълго от моите  лъжи
Пътят си с мен просто не продължи!
Сега съм излъскан надут бизнесмен!
Душата, обаче, уви вече не е с мен!

Усмихваш се скептично приятелю ти!
Постигнал навярно всички мечти?!
Някоя вечер в песента на капчука
Душата ми може при теб да почука....

Мракът злокобно отвън ми се киска
Душата безпътна милостиня не иска!
Пусни я да влезе не й трябва много
Тя е толкова жадна за обич и огън!!!

автор :
Пепа Милева - Бургас

гост на Блога