Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.06.2010 13:57 - ВМЕСТО С ЕДНА БИРА С БАСНЯ КРИЛАТА ДА УСПОКОИМ В ЖЕГАТА ДУШАТА
Автор: brand Категория: Лични дневници   
Прочетен: 918 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 20.02.2011 21:43


Вместо с една Бира с Басня крилата да успокоим в жегата Душата

www.hr-advice.info

Старата Басня крилата,

изучавана в училищата...

(Баснята на Крылов)

Литературен превод от грузински...:-)

Авторът е неизвестен,

но... не и преводача

и никой не го закача. :-))

 Един ден дядо Господ ни изпрати

 Късче сирене на враната в устата                                                      

 Направо пармезан...

 Враната тихичко си го гризеше

 Бавно, бавно, не че я мързеше...

 Браво, като партизан...

                                                        Седеше си кротко на една вейка

                                                        тя не може като нас на скамейка...
                                                                                                         сред зеления листак...

Гризеше Враната с човчица гладна,

Да не би някой да и  го открадне...

И...Похапваше с мерак...

Наоколо, близо  минаваше Лисана

Веднага мерна похапващата Врана

Завъртя си опашката...

Каза си какво пък, като няма салам

Мога и сиренце сладко да си ям...

И се фръцна юнашката...

Толкова силно пармезан й се прииска

И нали си е от стара школа артистка

Бързо направи плана...

Към вейката с вранката отправи се тя

Като стрела към плячката си  налетя...

към горката Врана...

с осанка, поизпъчена, подобно на куче

под дървото мигом започна да се суче...

засуквайки мустак...

Лукаво и хитро започна да й приказва

Колко красива е убедено да доказва

и пак..., и пак..., и пак...

Привет Вранке, красива, въх! Я се пообърни

красавице, да те огледам от всички страни...

какъв финес...

Как си се разхубавила, дори си побеляла,

А аз от  два, не три дни не съм те видяла...

царице в тоя лес...  

Леле, вранке ти си  така неординарна...

Какво личице, каква фигурка шикарна...

Направо онемях...

с този така особен  цвят си различна,

на Наоми Кемпбъл и Уйтни Хюстън приличаш...Ах...Ах...

Да си призная, аз просто едва те познах

Извини ме, че така дълго редом стоях...

под твоето дърво...

Очите си просто от теб не мога да откъсна

От щастие и възхищение чак ще се пръсна...

И...има за какво...

Ще нарисувам с четка, бои и триножник

красивото ти лице е само за  художник...

а знаеш ли това?

Не би издържала пред теб Мона Лиза

Ликът ти във всемирната мрежа влиза...

Нямам слова...

Колко невзрачна, дори, ако питаш мен

огризка пред теб е даже София Лорен...

с окраска сива... 

Все едно прекрасна роза, редом с трън

По-прекрасна си отгоре, отдолу и отвън...

Ще се спука от завист и  Борис Моисеев

Ти от всички птички в леса ни елисеев,

си най-красива!

Опашчицата ти е къде, къде по-красива

Главичката ти нежна, с извивчица жива...

Цялата си пух...

Така й говореше лисаната и тихо-тихо

Стъпчиците й до вейката приближиха...

И...наостри слух... 

Вранката занемяла я гледаше смълчана...

Да си похапва тя пармезанчето престана...

Опасност не съзря...

Изви се като струна, от гордостта засияла,

загледа надолу като Ленин от пиедестала...

от щастие примря...

Лисицата отдъхвайки си каза едва, едва

Ей вранке да не заспа така вириш глава?

Я ме погледни!

Не спиш, нали, още нещичко бих казала,

Докато още към Холивуд не си отлетяла

И после тръгни! 

Много е важно и не бих си го простила

Прекланям се ниско пред ума ти, мила...

Направо в захлас...

твоето чело не мисли че нещо ми хлопа,

говори за гений, с мисъл като антилопа!

Покланям ти се аз...

С гениалността си, изпреварваш времето

Чудно красива и мъдра си същевременно!

Истина е знай!

Завършила си университета, като начало

И можеш академия да завършиш с медал!

Само пожелай!

Зъб давам, достойна за Нобелова награда

Ще ти я връчат, по заслуги събота се пада...

Имаш тактика...

За контролната ти работа по математиката

Очи давам, най-силна си ти,  в галактиката!

Имаш и практика!

Единствената умница всред птичия хор,

ти си по-учена и умна даже от Питагор!

Повярвай мила!

Благодаря,че Бог ми позволи да се родя.

В една епоха с велика птица да се вредя!

Небесна сила...

Така говори дълго, дълго хитрата  лисица,

все по-близо и по-близо до клетата птица...

ласкателно...

Така ли е мила умна велика вранке, кажи?

Ръсеше лисаната опашатите мазни лъжи...

Трогателно... 

Надула се вече като пуйка там на клона,

с перушина щръкнала изпод панталона...

Враната мълчеше...

Толкова важна стана тя също като цар...

по комунистическо врана-Ген.секретар!

Хубаво й беше...

Отдъхна си хитрата лиса и вече зачака

Включила егото, й присъщо  на глупака!

Тъй виртуозно...

Та чак сама на себе си, дори се възхити

Да не би да се влюбих, Боже кажи ми ти?!

Направо куриозно...

О! Мой прекрасен сън. О, враничке добра!

От възхищение по теб направо  ще умра!

Иди, че разбирай...

Без любовта животът  не чини и копейка.

Ей сега ще се обеся! Тук, на тази вейка!

Не! Не ме спирай!

Не! Ще се отровя! Тук расте див мухомор...

О моя вранке, Моя любов, шери мон амор...

Сагапо...волю бене...

Колко ми е болно, знам че не ме обичаш

няма да се оженим, силно ме привличаш...

Всичко си за мене!!!

Ала, не ще ми снесеш мъничко яйчице,

приличащо си точно със моето личице...

какъв кошмар...

Ах. Много ми е лошо...Ах...ах..умирам

Инфаркт ли е инсулт ли...не разбирам...

голям шамар...

Ах, сърце мое! Край. Не се бой...Замри!

Защо мълчиш, просто преброй до три...

Това е края!!!

О!Падна лисан право с ръка на сърцето...

Опулил мъртвешките си очи към небето...

На път за Рая...

А враната, просто защото си е врана

На този театър много тъпо се хвана!

Загубила представа...

Прехлъцкна със клюна  в изумление,

заседна тоя пармезан на съхранение

взе да посинява...

Заграчи тъй силно, съвсем го забрави

от изненада със сиренцето се задави,

и се предаде...

от дървото като застреляна падна,

готова мръвка за лисицата гладна...

сама й даде...

Да си зададем въпроса най накрая

От нашата басня поуката каква е? 

Интересен въпрос... 

Когато ти падне сиренце, в устата

не се хващай на лиса на номерата

е отговорът прост!

 

Не ти са нужни ни сила, ни кураж

стой си на вейката и си го изяж!!!

 





Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: brand
Категория: Лични дневници
Прочетен: 422381
Постинги: 192
Коментари: 97
Гласове: 343
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031