МОТИВАЦИЯТА….
Мотивационното писмо…..
Ахилесовата пета на документите за кандидатстването ни за работа…..
Казваме си Интервю – какво толкова?!
Както политиците дават интервю, журналистите ги поразпитат кръстосано и подмолно, докато измъкнат нещо провокиращо, което впоследствие наричат новина!
Ето в съзнанието ни картината на събитието, което ни въвежда в нашето ново амплоа - фирма – работа - длъжност….А, бе то си е чиста проба провокация (казано по нашему), а по модерному „манипулация”, за да извадят на показ кирливите ти ризи, които криеш, криеш и гледаш да се представиш в най-добрата си светлина….
Мотивационното писмо, обаче, здравата ни мъчи…Нещо ни напъва отвътре, не може да излезе и….мотивите… убягват от съзнанието ни.
Убягват ни, защото ни липсват…
Липсват ни мотиви.
Много обичам да чета.
Чета си, чета си Aз, думата мотивация, думата мотив - етимологията на думата. Търся, търся!?… и няма резултати - ми нашепва чичко „Гугъл” …и няма…
Съветват ме да се покажа в най-добрата светлна, да разделя мотивационното писмо на три части в първата да взема да си опиша способностите…Ами аз нали съм си ги написала в СV-то демек автобиографията от архивите на баба ми…
Съветват ме и ме манипулират…
Ама яко ме манипулират..ако ги послушам ще се изкарам кандидат за Нобелова награда. И си казвам – ама аз не съм..Вярно имам си своите добри страни, но…и си вървя със своите недостатъци. Какви мотиви? Ум да ти зайде!!!
Хайде да поумуваме заедно.
Ами…какви са ми мотивите…И… докато си чета Случаят се явява при мен с главно „С”! Явява се и ще ме пръсне отвсякъде. Обажда ми се моя колежка – да кандидатствам за работа в някаква фирма в моя град занимавали се с ново производство на атрактивен отрасъл, който още е в разцвета си и не е започнал да залязва като бившите приватизирани предприятия.
Написвам си СV-то, подавам го и питам как се казва фирмата, защото трябвало да представя мотивационно писмо.
Ама, братя Българи, това как да го разбирам, не можели да ми кажат, било конфиденциално!
Пак модерна дума. Много конспиративна. И така Случаят ме изправя пред още по-голяма загадка. Не стига дето никъде не намирам приемливо мотивационно писмо, ами не знам и къде кандидатствам….Сюрприз - две в едно!
В интернет има всичко!
Да!
Да, ама НЕ, каза новремето един именит наш сънародник…Примери безброй, лафоризми на калпак, но не и това, което търся…
На всичкото отгоре се чудя да кандидатствам ли…или НЕ!
И чета си аз, и не вярвам на очите си – не стига, дето не ми казват коя е фирмата, ами най-отдолу написали: „На кандидати, чиито документи не са одобрени, за да се явят на интервю, няма да се отговаря”.
Ей, европейските врати се отварят отвън-навътре, българските пак обратно!
Като се явявам ме искат европейка, като ме пускат в къщата – третират ме като българка!
Щракват ти ключа под носа и толкоз! Това пък никъде го няма по света. Етичните норми го изискват, дори и с един ред, кандидатът да бъде уведмен….
Ех…българи от Новото време, българи…
Да се върнем при Българите от Старото време. Явяваш се на интервю, преглеждат ти документите, не отговаряш ли – не ти ги приемат и точка. Приемат ли ги, обаче, и ги разгледа следващата инстанция, отговарят ти писмено. „Не сте одобрен за явяване на интервю”. Явиш ли се и не си одобрен за длъжността, пишат ти внимателно едно редче, „Уведомяваме Ви, че е одобрен друг кандидат за длъжността”…Е те, това се нарича фирмена култура. Къде ти? Архивни отживелици… ПВТР, ВПРЗ, ДЛЪЖНОСТНИ характеристики - на килограм!!! Но… безсъдържателни и се разминават с исканото, стандартното за определена професия и допълнителните отговорности, противоречащи на закона, и разминаващи се с характера на самата работа. Парадокс и половина!
В Европа-та могат да те осъдят, че си им причинил стрес, дори ако при подобен случай ти отговорят „Не си одобрен!” (вместо внимателно – одобрен е друг), а тук - Ти им причиняваш стрес, че искаш да знаеш резултата и то писмено. А…толкова е лесно. Читавите кандидати за работа имат E-mail. Даже и сто кандидата да са - има си опция - написва се на 99-те кандидати, които не са одобрени това кратичкото редче, внимателно, учтиво и заминава за секунди….
Стига общи приказки!
Всъщност… това съвсем не са общи приказки. Това са карикатурните изпълнения на най-високо ниво. Престижна институция, неадекватен работоател….Ами… няма кой да му каже тези и много други неща…и работата изкуцва…изкуцва…, докато малкото камъче обърне колата!
Какво правиш тогава, български ми работодателю?! Умираш прав – право на капрата на каретата! Имаш капитали! Имаш машини! Всичко ти е на „тамън-да”! Ама… кадърни хора си нямаш….
Искам да кажа на всички! Аз знам! Мога! Направих си мотивационно писмо! Взеха ме на работата! Отказах! Очудиха се! Да! Не искам да работя в такава фирма - казах им аз! Не искам и това си е!
Защо?
Ами, как защо ?
ПЪРВО – там, от престижното място, където им правят предварителния подбор, не ми съобщават името на фирмата. Че откъде да знам аз, може да са във фалит… Остана да се явят на интервюто с маски, да им се виждат само очите, да не би някой да ги познае? Защо?
Сега е моя въпрос ? … Защо?
Защо ли? Ами… защото явно не са цвете за мирисане, затова!
После – ако не ме одобрят - нямало да ми отговарят! Ама аз - ако си искам - да си чакам!!! И… през това време да блокирам други свои евентуални възможности. Със сигурност много по-добри. Защото, това се нарича нелоялност! От мен се иска да се мотивирам, да бъда лоялен, а кой стои насреща? Нелоялен работодател! Ето мотивирам се - НЯМА ДА РАБОТЯ ПРИ НЕЛОЯЛЕН РАБОТОДАТЕЛ, КОЙТО МЕ МАНИПУЛИРА ОЩЕ ОТ ВХОДА!
Защото, пак по такъв начин при най-малката небрежност, или дори без причина, ей така, безхаберно ще ми посочи изхода! И как иначе – като не го интересуват елементарни човешки права. Правото да бъдеш уведомен, че друг е одобрен, там където си кандидатствал.
Ама пък, много ми харесаха мотивационното писмо! То ги убедило да ме харесат толкова. Какво писах ли? Истината, братя, истината! Защото утре аз трябва да я отстоявам на работното си място.
Как я написах ли? Там е работата има си точни секрети! Сама си ги открих!
Знанието е инвестиция, опита още по-голяма! Приложението и съчетаването на едното с другото има ЦЕНА. Има си начина за достъп – бързо, лесно по електронен път ще си получите достъп, примерно мотивационно писмо и указания за българския пазар, за българския работодател, за истинската мотивация, а не лустро и преписани постуланти от странство. Хубаво! Американска школа, Руска школа, Източна школа!
Но …български манталитет!
Добре, че умея да мисля по български!
Не е фантазия! Истина е!
Истината за мен, истината за работодателя!
Истината за България!
Мотивационното писмо по български!
Вие си знаете защо…….
А при Вас как е ?
Тагове:
